Борис Христов Перенесение гроба моего отца

Красимир Георгиев
„ПЕРЕНЕСЕНИЕ ГРОБА МОЕГО ОТЦА” („ПРЕНАСЯНЕ ГРОБА НА БАЩА МИ”)
Борис Кирилов Христов (р. 1945 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Наталья Лясковская


Борис Христов
ПРЕНАСЯНЕ ГРОБА НА БАЩА МИ

Далечно село – животът малък...
                Цял ден да гониш без път калта.
Камък до камък, камък до камък.
                И най-накрая моят баща.
После в покоя звънна лопата –
                свещта изпълни въздуха с дим.
И в тишината мама заплака:
                „Прости ми, боже... Боже, прости...
Прости, защото трябва да знае
                как съм живяла дотук –
жена на празни дрехи и стаи,
                децата малки, съседът глух.
Домът паянтов. Козата дива.
                Лятото сърпа над теб върти –
до обед блъскаш голата нива,
                следобед триеш чужди врати.
И да се молиш на пръста гърбав
                мляко да пусне наместо кръв.
И да не знаеш зад оня ъгъл
                човек ли ходи, или е вълк.
Празната маса сама да пощеш,
                гладна да свиваш в леглото крак.
И да се луташ с децата нощем
                из тъмнината от праг на праг...
Едно сандъче – това ли струва
                всичко, което ми обеща –
на твойта чаша да съм съпруга,
                а ти на мойте сълзи баща.
Дошли сме днеска с нас да те вземем —
                в града сами ще пукнем от жал.
Но кой ли тая вода зелена
                наместо вино ти е налял.
А скъсаното ще се закърпи –
                синовете са вече добре...
Имаш ли всичко – сапун и кърпа,
                гребен и молив, и цигаре?
Имаш часовник – диша стрелката.
                Слагам ти още две-три неща...”
И сякаш сламка грабна реката –
                тръгна сандъкът с моя баща.
Поех си дъх и нищо не казах –
                хайде трохите да съберем.
Който е плакал над гроб опразнен,
                той моя поплак ще разбере.
Свещта угасва – дими ръката.
                Тръгна си мама с празна шейна.
И до небето, и по-нататък
                настана болка... и тишина.


Борис Христов
ПЕРЕНЕСЕНИЕ ГРОБА МОЕГО ОТЦА (перевод с болгарского языка на русский язык: Наталья Лясковская)

Село далеко – а жизнь недлинна…
                Ты роешь грязь, как окоп боец.
Камень за камнем, до самого дна.
                Вот наконец и мой отец.
Лопата звякнет – ей дали покой.
                Свеча зажглась, ветку дыма взрастив.
Заплачет мама, зажав рот рукой:
                „Прости меня Боже, прости…
Прости, ты ж знаешь, как я жила –
                дети малые, сосед глухой.
Пустых мужних костюмов жена,
                что ни взять – обернется трухой.
Дом на подпорках. Дурная коза.
                А лето серп вертит над тобой –
до обеда жнешь, аж проймет слеза,
                а потом идешь мыть хлев чужой...
Ты помнишь, Боже, просила не раз –
                пусть из рук разбитых не кровь – молоко,
чтоб детей накормить! Не смыкала глаз:
                вдруг набросится стая волков?
Пустотою часто нас стол угощал.
                Голодная, ноги в койке подожмешь...
А то и бродишь с детьми по ночам
                с порога на порог, пока хлеб найдешь.
Один сундучок – заменить он не властен
                все пред Богом твои обещания.
В твоей чаше – супруга счастье,
                а в моей – слезы отчаяния.
Пришли тебя взять из земли каленой –
                от тоски я чахну в городе одна.
На кой, скажи, эту воду зеленую
                ты налил мне вместо вина?
Ты там помни: у нас славный сынок.
                Есть ли у тебя мыло, сигареты,
гребень, карандаш, носовой платок?
                Часы-то есть. Вот еще на… вот это…”
И как щепку тащит река –
                двинется в путь сундук с моим отцом.
Я задохнусь и помолчу пока,
                повернувшись к горю лицом.
Кто плакал из вас над гробом пустым,
                поймут – тот плач выжег душу дотла...
Свеча погасла, струится дым.
                Мама с пустыми санками ушла.
Никто меня не видит, не слышит.
                Передо мной – только яма одна.
 До самых небес и даже выше
                боль наступила… и тишина.